Проблема с греха

Нека започнем с Йоан 2:24,25

24. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

25. и защото той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.

Исус знае какво има във всеки човек. Това е нещо, с което Той се е борил и го е победил. Смъртоносния проблем в нашите характери са нашите слабости.
Ето какво има в нас, за което Исус е знаел:

15. Не обичайте света, нито каквото е на света.

      Ако обича някой света, в него няма любов към Отец.

16. Защото всичко, което е в света - похотта на плътта,  

      пожеланието на очите и тщеславието на живота –

      не е от Отца, но е от света;

17. и светът преминава, и неговите похоти;

      а който върши Божията воля, пребъдва до века. (1 Йоан 2:15-17)

Какво откриваме в тълковния речник за тези три понятия, споменати в текста?
(Похот - Сислно сексуално желание, плътско влечение, сластолюбие, сладострастие.)

(Пожелание - Желание, стремеж, воля, искане, копнеж за притежание.)

(Тщеславие - Себелюбие, честолюбивост, стремеж към слава и изтъкване на собствените достойнства. Гордост. Егоистично самочувствие.)

В Библията, всички слабости са разделени в 3 основни групи. Те обхващат всички грехове.

Всеки човек, който срещате в живота си и всеки един от нас има в себе си тези три основни слабости –

(1) похотта към плътта

(2) пожеланието на очите

(3) тщестлавието на живота

Ние се раждаме с тези слабости, те са в основата на нашето естество.

С Божия помощ трябва да надделеем над тях.

С помощ от Всемогъщия имаме шанс да успеем в тази борба.

Нашите човешки възможности са ограничени и ние сами не можем да се справим с тези проблеми, но Божиите възможности са НЕограничени.

Бог ни е насърчил многократно в Библията да се борим против греховното си естество, поради което насърчение можем да смятаме, че успехът Е ВЪЗМОЖЕН!

„Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? 
Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; 
но ти трябва да го владееш.“ (Битие 4:7)

Нека да разгледаме същността на тези три категории грехове. 
Както се вижда то пирамидата по-долу, от похотта към плътта са засегнати най-много хора. Най-малко хора притежават слабостта на гордостта от живота.

Първата категория – похотта към плътта

Това са плътски настроените хора.

Похотта на плътта е слабост, която консумира материални придобивки и плътски удоволствия.

Това са първични хора, отдадени на плътски страсти – апетит (храна), алкохол, цигари, секс, дрога, пари - всичко, което подхранва плътските желания и удоволствия. Тази слабост е най-низша и примитивна в йерархията от слабостите. Затова тя стои в основата.

Хората, които я притежават са дребнави, сприхави и завистливи. Тя е най-унизителната слабост, защото клони към задоволяване на първичните инстинкти, които тялото ни диктува. Всичко това доста обезсилва ума и унизява човешката личност. Затова тези страсти са наречени от религиозните хора „животински“. Разумът в този случай е включен активно да търси и да намери начин за задоволяване на своята страст. Ако познавате дребнав човек, то той със сигурност има в себе си тази проява на греха.

Хората, претижаващи тази слабост НЕ СЕ СТРЕМЯТ към власт и високи постове. Повечето от тях даже нямат амбиции за това. Доволни са от задоволяването на дребните си плътски удоволствия. Ако не получават това, което искат, стават нервни, буйни, мърморещи и раздразнени, псуват и налитат на бой. Това са първични хора.

Когато себеотрицателната любов и духовността при тях изчезнат, проявата на страстта към плътските удоволствия взема връх в живота им и става водеща стимулираща сила за почти всичките им мисли и действия.

Втората категория – желанията на душата

Това са душевните хора.

Желанията на душата е слабост, подтикваща човека към задоволяване с всевъзможни приятни и силни преживявания. Ако при първата слабост "наркотика" е физически, то тук "наркотика" е емоционален. Слабостта е съсредоточена в задоволяване не толкова с материални неща, колкото с емоционални. Това са силно изразени емоционални натури. Такива хора търсят и разчитат на преживяванията, като това е тяхната храна и смисъл в живота им. Понякога смятат тези свои наклонности за висша духовност и се гордеят с това, че не са толкова първични както хората, поробени от плътските удоволствия и страсти. Не са толкова първични, както хората от първата категория, но проблема с консумирането и задоволяването все пак е налице.

Душевните хора са чувствителни, силно емоционални, лесно раними и импулсивни. Лабилни личности, чието настроение лесно се мени и зависи изключително много от външните фактори. Тяхното его се засяга, когато не се оцени тяхната проявена „духовност“. Техните стимуланти и „дрога“ не могат да се пипнат с ръка – те са нематериални. Това са изкуството, музиката, филмите, игрите, танците, забавленията, преживяванията, емоционалните и умствени успехи. Такива хора лесно могат да изпаднат в депресия или се възгордяват от интелектуалните си постижения.

При тях изпъква много нематериалното себеугаждане. Смисъла на живота им е постоянно да преживяват емоциите (тръпката), от които се нуждаят. Чувстват се зле, когато не ги получават и умът при тях е изключително активен главно когато търсят начин да си ги наваксат, ако разбира се не са уморени от опити да бъдат щастливи.

Третата категория – тщеславието на живота - гордост, слава и величие

Това са „духовните“ хора.

Това е най-извисената от всички слабости – проява на болния човешки дух, защото е коренно противоположна на първичните инстинкти на материалните хора.

Тази слабост, се проявява предимно от „благородни“ личности, стоящи високо в човешката йерархия (нарича се болест на богатите).

Такива хора приемат себе си за най-висши сред останалите и смятат, че заради техните амбиции и стремежи, света върви напред и благоденства. Затова хората трябва да лежи в краката им и да ги боготворят, защото едва ли не те се грижат за доброто на всички. Изявяват се като „благодетели“ на човечеството.

Това са личности със силна воля, властни натури. Държат на всяка цена да упражняват власт и да разполагат с нея по всяко време. По този начин се чувстват господари на ситуацията. Чувстват се горди от факта, че са постигнали този успех - да стоят по-горе от всички други. Не са привлечени така силно от плътските удоволствия. Те знаят, че когато имат власт, ще могат да си позволят всичко друго от този свят в почти неограничени количества и по всяко време, когато пожелаят. Техните амбиции и стремежи са ръководните постове и висшите слоеве на властта. Държат да всяват респект и уважение, което още повече повдига тяхната гордост и самочувствие. Техните пъклени планове са изключително хитри и много добре премислени, не са дребнави хора и не играят на дребно. Славата и величието ги привличат като магнит.

Хората стремящи се към високи постове обичат да гледат на другите от високо и да ги презират за носпособността им да се развиват до такива „висоти“ на успеха. Често пъти такива хора смятат, че този, който не се стреми към върха, не заслужава тяхното внимание и уважение. Възприемат се за мъдри и силни личности, които смятат всички останали за нищожества, които трябва да бъдат командвани, манипулирани и използвани до краен предел.

Ако обърнем внимание на поведението на учениците на Исус, ще си спомним една случка, когато майката на Яков и Йоан дойде и поиска двамата й сина да седнат един отляво и един отдясно на Исус в Неговата слава... Всъщност тези болни амбиции за власт и слава разделяха и настройваха учениците постоянно един срещу друг, поради което Бог не можеше да действа чрез тях и да благославя другите. Това беше и причината, поради която учениците не можаха да изгонят демоните от едно момче, което баща му беше довел при тях. (Марко 9)

За разлика от останалите, предателят Юда, беше от първичните хора. Той играеше на дребно и се задоволи с малка сума, за да постигне дребнавите си цели. Неговата слабост бяха парите, но със своята слабост той също всяваше смут между учениците.

Трябва да се отбележи един важен факт във връзка с „духовната“ слабост.

Това е слабостта на Луцифер, който се превърна в Сатана – противник на Бога!

Той няма слабост към плътските удоволствия, защото е дух. Но подбужда хората към слабости и се наслаждава да вижда как те потъват в грехове, пропадайки още на най-ниското стъпало от стълбицата с греховете.

Луцифер пожелал да измести Бога и да вземе Негово място, за да има върховната власт. Той пожелал всички ангели да са в краката му и да боготворят него - творението, вместо Бога. Той се самоиздигнал като „благодетел“ пред Вселената, като излъгал всички и обещал да им осигури по-добро бъдеще от това, което Бог до сега е давал.

Днес ние виждаме резултатите от тези болни амбиции, от жаждата за власт и величие в нашата раса. Колко добре се е отразил характера на дявола в нашите души!

За разлика от него и в изключителен контраст Исус не се стремеше към пост, към власт или към величие. Той беше велик в характера Си именно чрез своето смирение и благоговение пред Бога. Христос стана наш пример за чист начин на живот.
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:6-8)

Всеки човек притежава и трите слабости. Подобно на темпераментите, където има признаци на всеки от тях в характера на човека, но един от темпераментите се проявява най-силно, така е и тук. Всички слабости присъстват в личността, но една от тях взема връх над другите две. С времето, когато човек се опознае и види коя е неговата най-силно проявяваща се слабост, тогава той трябва да съсредоточи своите усилия и да се бори точно срещу тази слабост, защото в нея дявола ще го изкушава най-много. В тази слабост човека ще има най-големи борби. Точно тогава посветения на Бога човек, ще види колко силен е греха в него, но ще може да види и Божията свръхестествена сила и лична любяща грижа към него. 
„Призови ме в ден на напаст, аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш!“ (Пс 50:15) 

Интересно е да се отбележи факта, че когато човек започне да побеждава своята най-голяма слабост, дявола започва да измества атаките към някоя от другите му две слабости, която е следваща по сила, с която човек все още няма тренинг да се бори. 

Човек, който не се бори, се е предал и Е ПОБЕДЕН. 

Хората обаче, които са искрени към Бога знаят много точно какъв е проблема им и се молят за помощ. Християнският живот не е еднократна битка, а всекидневна война. Който не се бори, е изгубен и е потънал дълбоко в греховете си. Ние християните се борим всеки ден и тази битка ни е добре позната. Всеки ден Бог ни дава Духа Си, за да побеждаваме силите на мрака живеещи в нас и измамите, идващи отвън. Успеха в тази борба идва с нашите лични ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ усилия, но и със свръхестествената сила, идваща от Бога, ако я пожелаем!!! 

„Израбойтвайте спасението си със страх и трепет.“ (Филипяни 2:12)

„Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония,

и с въжетата на своя грях ще бъде държан. 
Той ще умре от своето отказване от поука; 
и от голямото си безумие ще се заблуди.“ (Притчи 5:22,23)

Заклевам се в живота Си, казва Господ, 
НЕ благоволя в смъртта на нечествивия, 
но да се върне нечестивия от пътя си и да живее. 
Върнете се, върнете се от лошите си пътища, 
защо да умрете?!" (Езекиил 33:11)

Как да разпозная своята слабост?

Можем да разберем като наблюдаваме и анализираме нейните изяви в себе си. Те се проявяват още от детинска възраст и с възрастта се засилват все повече, ако разбира се не се вземат марки за укротяването й. Необходимо е да направите анализ на различни ситуации от живота си и сравнявайки с признаците на всяка една слабост, описани по-горе, ще откриете своята. Вижте към какво най-много ви тегли сърцето ви, каква е вашата страст!

Да опознаеш своите слаби места е първата крачка по пътя към успеха!

Следващата е решението за борба!

Третата, е да се бориш до край!

Забележете, че проявата и целта на тези слабости е консумацията, получаването, задоволяването на себе си. Божествения принцип обаче – принципът на несебелюбивата, неегоистичната любов е точно обратен – даване и отдаване на себе си за благото на другия без очакването на каквито и да било ползи или печалби. Така принципно можете да направите разлика между двата начина на мислене, поведение и отношение - между егоизма и Божественото себеотрицание.

Главното нещо, на което Бог иска да ни научи е да стигнем до там да сме готови да се отказваме от всичко лошо в нас! Да сме готови да рискуваме и да жертваме за благото и доброто на другите около нас.

Таблица на връзките между
1Йоаново, Матей, Откровение и Йоан

Изводът е, че ако СЕГА не победим тези три основни слабости,
няма да можем да занесем вестта за спасение и
за последната Божия милост към света!

Цитат от Е. Уайт:
„Времето наистина е много кратко, а наградата надминава всяко въображение и копнеж на земните ни души. Нека помним, че всеки ден ние сме наблюдавани за това къде блуждае ума и въображението ни. Бог държи най-строг доклад дали ние влагаме всяко усилие, за да премахваме покварата, низостта, страстта, агресията и егоизма от нашите мисли. Бог знае, че това не е лесно за човека, затова чака да види нашите усилия, за да ни подкрепи със Своята сила. Колко често Бог и ангелите са тъжни и засегнати, защото предаваме ума си на първични, низки, материални и чувствени неща.

Колко често нашата душа е натровена от калните извори на Сатана и ние с такова безразличие се оставяме на това влияние. Ние сме длъжни да контролираме мислите си! Трябва да осъзнаем, че пред нас стои една реалност на тежки изпитания, с които трябва скоро да се сблъскаме. Ако искаме да сме победители, те трябва да бъдат издържани с вярност и праведност, за да сме годни да участваме в разпространението на вестта от Откровение 14 глава. А това няма да стане, ако сега продължаваме да мислим и действаме като света!“ (Review  and  Herald, 06.10.1883 г.)

НЕОБХОДИМА Е ПРОМЯНА -
НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ГРЕХА,
НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БОГ!

ТРЯБВА ДА ОБЯВИМ ВОЙНА НА ГРЕХА
ДА СМЕ БОРБЕНИ И СМЕЛИ,
И ДА СЕ БОРИМ С НАШИТЕ СЛАБОСТИ!

"Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си!
Защото от него са изворите на живота." (Притчи 4:23)

---
Можете да гледате видеото по тази тема на следният линк:
Проблема с греха

Ако искате да видите цялата презентация "Проблема с греха", можете да я свалите от следния линк: (Файла е обновен на 11.11.2019 г.; Размер - 61 МВ)

Проблема с греха