11.11.2015 г.

Ще я познаеш по сърцето

Животът е като бал с маски и ние не знаем какви са хората, които се крият зад тях. Понякога минава време, докато те ни се разкрият и ние разберем всъщност какви са. Започването на приятелство е като един танц с човек, който не познаваш. Но нека ви разкажа една история. Може би някой ще познае себе си там.

Нашият герой се чувстваше объркан. Много пъти той беше танцувал с дами, които се представяха за едни, а всъщност бяха други. Външността изглежда за него беше нещо важно, понеже лесно се подлъгваше. Всеки път се вълнуваше, когато отиваше и предлагаше танц на дама, която въобще не познаваше. Може би предизвикателството, което се криеше в тази тайнственост, го привличаше. Той беше толкова доверчив и искрен. При него любовта много бързо пламваше. Стигаха му само няколко усмивки и две, три думи и той беше готов да даде сърцето си. Мислите си сигурно, че е повърхностен човек. Не, той просто искаше да обича и беше готов всеки път да даде всичко от себе си, независимо дали си струваше. Не беше се научил да се цени достатъчно, затова и често беше отхвърлян. Спомняше си всеки случай, когато сърцето му туптеше и той отиваше към една дама и я канеше на танц. Понякога му се подиграваха, друг път не му обръщаха никакво внимание, сякаш въобще не съществуваше.

Трудно преживяваше всичко. Много често плачеше. Дълбоко в себе си криеше тайна, която никой не знаеше. Никой не го беше карал да се чувства обичан и специален. Той не беше свикнал да получава, защото не се беше научил на това. Постоянно си мислеше, че не заслужава. Затова беше свикнал единствено да дава. Да, имаше нужда от изцеление. Някой, който да му покаже истината и да му помогне.

Много разочарования се таяха в сърцето му. Всеки път той рискуваше сърцето си и никой не знаеше това, което се случваше в него. Всички мислеха, че той е един усмихнат човек. Но тази усмивка беше просто една маска, която прикриваше разбитото му сърце. Сигурно се питате как въобще е оцелявал? Той се беше научил да понася всичко, колкото и тежко да бъде. Много пъти губеше надежда, но се опитваше да продължава. Изпълваше се с гняв, огорчение и ненавист. Всеки път се бореше с всичко това. Тази борба го съсипваше. Имаше моменти, в които плачеше с часове наред пред Бог.

Една голяма празнина имаше в него, която не можеше с нищо да я запълни. Самотата искаше да му бъде приятелка, но той я отблъскваше като подаряваше сърцето си на някой, който не го заслужаваше.

Сега отново стоеше самотен и замислен. Опитваше се да си отговори на хилядите въпроси, които идваха към него. Понякога се съмняваше в Божията любов, поради това което беше преживял. Но сега беше спокоен, макар и малко объркан. Тогава той стана от леглото си и реши да се помоли:

"Господи, идвам при Теб отново. Татко, не знам как да продължа! Всичко ми изглежда толкова объркано. Опитвам се да видя къде си Ти във всичко това, което се случва в живота ми. Много пъти просто не Те усещам. И този дявол не е спрял да ми говори какви ли не лъжи за Теб, за живота ми… Моля Те, помогни ми. Не искам да бъда сам. Искам просто да обичам някой и някой да обича мен. Знам, че съм нетърпелив и много пъти просто всичко обърквам. Сега вече не знам какво да правя! Къде е тя? Толкова пъти съм Те молил за нея. Не искам да се припознавам вече, а да я разпозная. Татко, моля Те отговори ми! Как да разбера, коя е тя?"

Той стоеше и сълзите се стичаха по лицето му. Не се знаеше колко време беше плакал, докато се молеше. Точно тогава в тишината се чу един тих и нежен глас:
"Ще я познаеш по сърцето!"

Изведнъж спря да плаче. Това беше моментът, в който осъзна грешката, която беше допускал всеки път. Той избираше момичетата по тяхната външност. В този момент разбра, че истинската красота на жената се крие в нейното сърце.

Той се усмихна. Сега вече знаеше какво да търси.

Автор: Венцислав Бонев


3.03.2015 г.

Силата на целта и поемането на отговорност

Как минава животът ви?

Изпълнен ли е с емоции, постижения, открития и вълнуващи преживявания или сте се потопили в монотонността на ежедневието и сте потънали в килията на апатията?

Имате ли ръководен принцип или дадена цел, която да ви придвижва напред или сте се оставили на различни събития да моделират живота ви?

Еднообразието, липсата на предизвикателства и добри емоции сломява духа, човек се отпуска, губи хъс за живот и започва да се чувства уморен, изцеден и демотивиран. Това постепенно води до пълно подчиняване на обстоятелствата. Живеейки по този начин, човек губи енергията и жизнеността си и остарява по-бързо.

Как да се мотивираме?

Как да се почувстваме живи, когато всички около нас са се превърнали в пионки, задвижвани от системата? Как да направим живота си цветен и да събудим в нас стремеж да вървим напред?

Много от нас се опитват да се спасят от еднообразието като се отдават на различни удоволствия и развлечения, и живеят единствено заради тях. Други се надяват, че един ден нещо ще се случи – ще спечелят от тотото, ще намерят по-хубава работа, ще срещнат любовта… Те очакват, че нещо отвън ще промени живота им напълно. Твърде малко вероятно е обаче някой ненадейно да почука на вратата и да ви направи жизнени и щастливи. Много рядко има нещо външно, което без вашата намеса ще ви донесе някаква радост.

Има едно могъщо средство, което ни прави устремени, което ни зарежда с енергия и ни стимулира, давайки ни възможност да се наслаждаваме на живота. Това е поставянето на цели и поемането на отговорност.

Разбира се, много от нас са определили какво искат от живота, имат мечти, гледат към желаното и очакват някакъв знак в живота си. Те обаче забравят нещо много важно - ДЕЙСТВИЕТО.

Мечтите са хубаво нещо, но без действие не се стига до реален резултат. Мечтателят вижда себе си на мечтаното място, заобиколен от приятелите, които би желал да има; пренася се мислено в света, пълен с преживявания, в който би желал да живее, но няма никаква представа как ще стане това. Той иска да постигне мечтата си, но е ПАСИВЕН, няма конкретен план или насока, която да следва. В този случай мечтата е просто едно бягство от реалността, красив мираж, който никога няма да бъде постигнат.

Действащият

Действащият не само мечтае, той си поставя конкретни цели, съставя си план и прави всичко необходимо, за да се приближи към желаното. Той не гледа на мечтата като на блян, като на красиво въображаемо островче, където да се оттегля от време на време, а я вижда като реална възможност, като красиво предизвикателство. Той има посока, към която да върви, има конкретен план. Действащият работи с ума и ръцете си, но също така твърдо разчита на Божествената намеса в неговия случай. Защото Бог е, който може да му даде правилната посока и силата, с която да постигне добрата цел докрай.

Помнете, че за да ви помогне някой друг, трябва самите вие да си помогнете! И ако желаете животът ви да поеме в определена посока, ВИЕ сте тези, които трябва да направите първата крачка.

Харесва ми какво казва по този повод Гьоте: „Има една елементарна истина, чието пренебрегване убива безброй идеи и прекрасни планове: в моментът, в който някой окончателно поеме отговорност, Провидението започва да му помага. Всичко се случва, за да подпомогне нещо, което никога не би станало.“

Когато вземем решение, когато набележим целта и започнем да действаме стъпка по стъпка, наистина става така, че започват да се случват неща, които да ни помагат - срещаме точните хора, обстоятелства се развиват така, че да ни посочат правилния път.

Когато човек вземе живота си в ръце и предприеме конкретни стъпки за промяна, нещата започват да се случват. Затова е важно, ако искате да направите промяна в живота си, да започнете да действате СЕГА!

План за действие

Съставете си план, поставете си конкретни цели (по-големи и по-малки), напишете на лист различни идеи и възможни варианти за действие. Действайте! Помнете, че е по-добре да опитате и да не успеете, отколкото да стоите на едно място и да не предприемате нищо. Колкото е по-конкретна целта ви, толкова по-насочена ще бъде силата ви.

Запитайте се какво искате да сте постигнали след една година! Какво точно искате да постигнете и какви стъпки възнамерявате да направите. Поставете си срокове. Това ще ви попречи да отлагате безкрайно процеса. Поемайте риск, защото само който рискува може да спечели!

Тази стъпка отключва потенциала ви и цяла поредица от събития, които могат променят живота ви. Вие не само искате, вие вече сте решени да действате. Тръгнали сте по пътя и няма връщане назад.

Разбира се, може да се наложи да се смени посоката, да се направи друг план, защото изниква нова идея или ситуация, но все пак ни е необходима отправна точка и решимост за действие. Няма как да се появят благоприятни възможности, преди да сме взели решение и преди да сме готови да действаме.

Оправданията

Кое ни пречи да поемем отговорност? Кое ни спира да бъдем дейни и да направим живота си вълнуващ, интересен и полезен?

На първо място - ОПРАВДАНИЯТА.
Всички причини, които изтъкваме за своята пасивност са всъщност оправдания и търсене на извинение. А какво би станало ако се откажем от търсенето на извинения?

Чели ли сте книгата „Не търси извинение!“ от Джей Райфънбари? Там той разказва за обучението си във военна академия в Уест Пойнт, където на войниците било забранено да се извиняват за свои грешки или провали, независимо дали са индивидуални или колективни. Този основен принцип бил въведен, за да бъдат насърчени да са силни и да поемат лична отговорност. Принципът „Нямам извинение, сър!“ накарал Джей да бъде решителен и да действа. Това толкова променило начина му на мислене, че  решил да го приложи в ежедневието си. Резултатите били удивителни. Той открил, че докато си намираме извинения и се оправдаваме с другите хора и с обстоятелствата, никога не бихме постигнали задоволителен резултат.

Затова, не търсете извинение! И когато започнете да си мислите - „колегите ми ме демотивират, нямам достатъчно пари, сам съм, в България е трудно, няма възможности“ и т. н., си кажете - „Стоп, нямам извинение“.

Помнете, че всичко, което изтъквате като причина да не действате и да не предприемете нищо, е само извинение. Изхвърлете от употреба извиненията и тогава ще можете да поемете отговорност.

Не търси извинение!

Запишете си този принцип и го поставете на видно място: Не търси извинение!

След като решите да не обвинявате другите и обстоятелствата за вашите действия или бездействие, вие ще се почувствате по-решителни и по-отговорни. Тогава ще можете да впрегнете енергията и талантите си в определената посока. Ние имаме силата да преместим планини дори, само ако знаем накъде да вървим.

Наличието на цел плюс поемането на отговорност ни води към по-добър и съдържателен живот.

Целта ни зарежда, мотивира, кара ни да бъдем дейни, да сме ентусиазирани и да се чувстваме живи. Тя ни води към нови предизвикателства и ни предпазва от отегчение, апатия и застой. Поемането на отговорност от своя страна ни привежда в състояние на готовност. Постигането на всяка мъничка цел носи безкрайно удовлетворение и засилва желанието ни за нови успехи.

Затова е от голямо значение да си поставяме цели. И когато постигнем една, да си набележим нова. Планът би ни помогнал тези цели да бъдат в определена последователност и да действаме стъпка по стъпка по много по-ефикасен начин, отколкото ако действаме без посока.

А вие какво мислите? Споделете вашето мнение. Кое ви мотивира и поддържа живо „пламъчето“ във вас? Търсите ли извинения за бездействието си и как се справяте с тях?

(Редактирана статия на Росица Вакъвчиева)