11.11.2015 г.

Ще я познаеш по сърцето

Животът е като бал с маски и ние не знаем какви са хората, които се крият зад тях. Понякога минава време, докато те ни се разкрият и ние разберем всъщност какви са. Започването на приятелство е като един танц с човек, който не познаваш. Но нека ви разкажа една история. Може би някой ще познае себе си там.

Нашият герой се чувстваше объркан. Много пъти той беше танцувал с дами, които се представяха за едни, а всъщност бяха други. Външността изглежда за него беше нещо важно, понеже лесно се подлъгваше. Всеки път се вълнуваше, когато отиваше и предлагаше танц на дама, която въобще не познаваше. Може би предизвикателството, което се криеше в тази тайнственост, го привличаше. Той беше толкова доверчив и искрен. При него любовта много бързо пламваше. Стигаха му само няколко усмивки и две, три думи и той беше готов да даде сърцето си. Мислите си сигурно, че е повърхностен човек. Не, той просто искаше да обича и беше готов всеки път да даде всичко от себе си, независимо дали си струваше. Не беше се научил да се цени достатъчно, затова и често беше отхвърлян. Спомняше си всеки случай, когато сърцето му туптеше и той отиваше към една дама и я канеше на танц. Понякога му се подиграваха, друг път не му обръщаха никакво внимание, сякаш въобще не съществуваше.

Трудно преживяваше всичко. Много често плачеше. Дълбоко в себе си криеше тайна, която никой не знаеше. Никой не го беше карал да се чувства обичан и специален. Той не беше свикнал да получава, защото не се беше научил на това. Постоянно си мислеше, че не заслужава. Затова беше свикнал единствено да дава. Да, имаше нужда от изцеление. Някой, който да му покаже истината и да му помогне.

Много разочарования се таяха в сърцето му. Всеки път той рискуваше сърцето си и никой не знаеше това, което се случваше в него. Всички мислеха, че той е един усмихнат човек. Но тази усмивка беше просто една маска, която прикриваше разбитото му сърце. Сигурно се питате как въобще е оцелявал? Той се беше научил да понася всичко, колкото и тежко да бъде. Много пъти губеше надежда, но се опитваше да продължава. Изпълваше се с гняв, огорчение и ненавист. Всеки път се бореше с всичко това. Тази борба го съсипваше. Имаше моменти, в които плачеше с часове наред пред Бог.

Една голяма празнина имаше в него, която не можеше с нищо да я запълни. Самотата искаше да му бъде приятелка, но той я отблъскваше като подаряваше сърцето си на някой, който не го заслужаваше.

Сега отново стоеше самотен и замислен. Опитваше се да си отговори на хилядите въпроси, които идваха към него. Понякога се съмняваше в Божията любов, поради това което беше преживял. Но сега беше спокоен, макар и малко объркан. Тогава той стана от леглото си и реши да се помоли:

"Господи, идвам при Теб отново. Татко, не знам как да продължа! Всичко ми изглежда толкова объркано. Опитвам се да видя къде си Ти във всичко това, което се случва в живота ми. Много пъти просто не Те усещам. И този дявол не е спрял да ми говори какви ли не лъжи за Теб, за живота ми… Моля Те, помогни ми. Не искам да бъда сам. Искам просто да обичам някой и някой да обича мен. Знам, че съм нетърпелив и много пъти просто всичко обърквам. Сега вече не знам какво да правя! Къде е тя? Толкова пъти съм Те молил за нея. Не искам да се припознавам вече, а да я разпозная. Татко, моля Те отговори ми! Как да разбера, коя е тя?"

Той стоеше и сълзите се стичаха по лицето му. Не се знаеше колко време беше плакал, докато се молеше. Точно тогава в тишината се чу един тих и нежен глас:
"Ще я познаеш по сърцето!"

Изведнъж спря да плаче. Това беше моментът, в който осъзна грешката, която беше допускал всеки път. Той избираше момичетата по тяхната външност. В този момент разбра, че истинската красота на жената се крие в нейното сърце.

Той се усмихна. Сега вече знаеше какво да търси.

Автор: Венцислав Бонев


Няма коментари:

Публикуване на коментар